Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

74 - ти епизод на Великолепният век

  28 Ноември 2012 1481 видяна
(1 глас)

74 - ти епизод на „Великолепният век“ започва с изненада за зрителите. Ибрахим тича към дома, в който Хюррем Султан казва, че крие детето му, но вместо да види невръстното си отроче, заварва Хатидже. Сетне вижда и детето, положено на миндер във вестибюла.

Сцената се сменя. Сюмбюл се отчита пред Роксолана, защото току-що е качил Фирузе на лодка за Египет. Хюррем Султан смята "тази неприятност" за "вече погребана", без да подозира, какво я очаква.

Ибрахим паша гали косите на спящото си дете. Законната му съпруга Хатидже представя малката като Кадер. Това име ѝ дала жената, грижеща се за нея. Султанската сестра предлага да я дадат на някое семейство. Пашата е възмутен и отказва, прегръща малката и я отнася на ръце със себе си.

Докато работи над поредното си ювелирно творение, Сюлейман Великолепни се сеща за Фирузе и нарежда да я повикат. Ала тя не предвижда да посещава повече покоите на владетеля. Отчаяна, стиска в ръце шишенцето с отрова, дадено ѝ от Хюррем Султан при облога. Сълзите капят от бузите ѝ. Доближава коварната течност до устните си... И изведнъж се сепва. Всичко се оказва сън, лош кошмар, проектирал в съзнанието на младата жена възможно най-злата участ, която би могла да я сполети. Става от постелята си, поглежда навън и вижда морето. Разбирайки, къде е попаднала възкликва само: "Сюлейман!"

Афифе крие от султана изчезването на любимата му наложница. Лъже, че е останала при Хатидже, за да бди над едното от двете ѝ близначета, което се чувствало зле. Старата се извинява, че не е уведомила господаря, но не очаквала Фирузе да пренощува в другия дворец.

А Ибрахим паша се радва на невинното си спящо дете. Чува своя вътрешен глас, който му казва: "Тя е твоята съдба, Ибрахим."

Роксолана, забеляза промяна в дъщеря си и знаейки за отпътуването ѝ към Маниса, заедно с останалите от семейството, пита: "Михримах, откъде се появи тази любов към Маниса?" А девойката отговаря, че ѝ липсват брат ѝ Мустафа.

Мехмет е захласнат по новата си наложница, която доброволно се съгласява да приеме исляма и новото си име "Нурбахар".

Малката Кадер и Ибрахим се прегръщат, а дъщерята на пашата от брака му с Хатидже любопитства пред майка си, кое е онова дете, което е видяла снощи у тях. При тях влиза Ибрахим паша с Кадер на ръце. Опитва се да я представи на близнаците, но Хатидже не позволява. Но дошлият Насух ефенди - Матракчъ се запознава с малката и разбира, че е дете на великия везир. На Матракчъ се заръчва нищо да не липсва на детето в Йеди куле, където ще живее отсега-нататък.

А той, от своя страна, обяснява, че е върнал обратно в двореца Фирузе. Роксолана я вижда и е шокирана. Фирузе дръзва да поздрави лично първата и единствена съпруга на Султан Сюлейман. Заявява на Роксолана, че ще напусне двореца само по свое собствено желание. "Веселата" (Хюррем) знае, че зад връщането на съперничката ѝ стои Ибрахим паша.

Нигяр страда от бъдещата си женитба. А Фирузе с прочувствени думи се загнездва все по-дълбоко в сърцето на Сюлейман Великолепни. Някаква жена предизвиква сбиване в Каменната стая (в женското отделение). Мустафа се готви да посрещне баща си и братята си в Маниса.

Султан Сюлейман продължава с разказа си за пътя към трона, извървян от него. Някога, за да не „пресече пътя” към престола на своя чичо е изпратен в една от отдалечените провинции - Болу (част от вилает Кастамону, Северозападна Анадола), а после и в провинция Кефе (Кафа, полуостров Крим, по северното крайбрежие на Черно море). Сюлейман е изпратен там, когато е само на 15 години. Мехмет се досеща, че предстои и неговото заминаване.

Султанът е горд с него и бащински го успокоява: „Ти имаш всички предпоставки за това. Ти си зеницата на окото ми!” Ала достолепният владетел се опасява от реакцията на най-големия си син Мустафа, както и от тази на Роксолана: „Батко ти Мустафа, може да се каже, че е отскоро в провинцията. Нека мине известно време. И да видим, дали майка ти ще иска да живее без теб.” Но Мехмет копнее да изучи тайните на държавното управление, час по-скоро. Настоява да бъде близо до брат си и да му помага един ден в тежката задача да управлява империята. Бащата го възпира, припомняйки му заветите на султан Мехмет хан, който смята братоубийството за правилния път към властта.

Махидевран копнее да изхвърли любимата на сина си - Елена от харема. Кадията Ебсууд се вайка, че един ден градината с лалетата ще си отиде така, както си отива пролетта. При Ебсууд и неговите прекрасни цветя се явява Ибрахим паша. Съдията подарява на своя гост луковици от жълти нарциси.  Всяко от цветята, които ще изникнат от тях, ще бъде с различен цвят, постигнат по специалните методи на селекция, използвани от Ебсууд. Старецът разказва древни предания, свързани с любимите му цветя - рози и лалета. Розата представлява пророка Мохамед, а лалето - думите, изписани от Господ.

Ибрахим паша опитва да провокира Ебсууд в разговора си с него, но не успява. Междувременно, всички пристигат в Маниса, при Мустафа.

За да разберете цялата история гледайте Великолепният век 74 епизод.

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Коментирани