Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Недадените – епизод 1

  22 Март 2013 682 видяна
(1 глас)

Филмът започва с официалното обявяване на решенията от Крайовската спогодба.

Днес, 7-ми септември 1940 г., в сградата на кралското наместничество в Крайова, бе подписан румънско-българският договор за предаване на Южна Добруджа на България. Съгласно този договор, България си връща цялата територия на Южна Добруджа, в границите ѝ от 1912 г.

Хиляди са се струпали пред радиоговорителите. Гълъби - символ на мира, политат от камбанарията на храма „Александър Невски". Камбани огласяват столицата с радостен звън. Добруджанци са си у дома - в България. Държавниците си стискат ръцете, хората си хвърлят шапките, празнуват в такта на дунавско хоро.

А еврейската общност в столицата продължава своя собствен живот, изолирана от събитието, засягащо съдбата на България. В синагогата се бракува млада двойка юдеи.

- Припомням ти, Жак Ешкенази, какво пише в литобата. - обръща се равинът към младоженеца - Че трябва да обезпечаваш своята невеста с дрехи и храна, да удовлетворяваш всички нейни потребности по време на съвместното ви съжителство. И нека от теб идва инициативата за интимните ѝ желания, защото жена ти е чувствителна и скромна. Припомням ти също, че ако не спазваш условията по този свещен договор, тя може да се оплаче на най-висши инстанции в синагогата. Бъди ѝ верен и я обичай! Този пръстен твой ли е?

Жак Ешкенази: Мой е!

- Струва ли 5 лв.

- Струва!

Венчаващият се поставя халката на пръста на своята любима.

- Ти се свързваш към мен с този пръстен, спрямо религията на Моше и Израел. Ако те забравя Йерусалим, нека изсъхне десницата ми и да ми залепне езика за небцето, ако не си спомня за теб Йерусалим в най радостния си миг.

Чашата е строшена! Всички аплодират новата двойка.

На гарата слиза една друга двойка. Имат си и посрещач - Йосиф, който им казва, че са изпуснали венчавката, но задомилите се днес ги очакват. Новопристигналите се отправят към бижутериен магазин, за да изберат подаръци за младоженците - Жак и Сара. Дамата избира „табакера за Жак, а за Сара - медальон".

Йосиф Герон заръчва на златаря Моше да ги опакова красиво, а сметката ще почака до утре. Сватбеното празненство тече с пълна сила. Музиканти забавляват гостите. Слезлите същия ден на гарата мъж и жена, също се присъединяват към веселото множество, празнуващо щастливото събитие.

От архивните кадри изплуват образът на Адолф Хитлер и маршът на нацистките войници. Германците ликуват, държейки в ръка знамена със свастики. Празнуващите сватба в София не подозират какво нещастие ще се стовари върху тях. Само част от гостите разговарят за случващото се в Германия.

- В Германия вече е непоносимо! Преди две години потрошиха магазините ни, подпалиха синагогата, посегнаха на професиите ни. Много от нашите познати напуснаха страната и ние с Регина също заминаваме... Непрекъснато научаваме за антиеврейски погроми, не само в Германия...

Александър Белев - юрист, готвещ първия антиеврейски закон у нас, тържествува. Лиляна Паница се подготвя за важно събитие. Избира най-красивите си копринени чорапи, а Белев с огромна охота завързва възела на връзката си. Застава пред знамената на България и Третия райх с поглед, изпълнен с надежда за бъдещето. Сетне излиза. Някой чука на вратата на Паница.

- Честит празник, Лиляна!

- Закъсняхме ли?

- Не, има достатъчно време.

- Влизай!

По радиото съобщават, че в София се готвят всенародни тържества, по повод присъединяването на Южна Добруджа към България. Ще бъде отслужен молебен от 11 ч. За него се стягат Паница и Белев. Предвидено е участието на целия министерски съвет, чиновници, офицери, с една дума цялото софийско гражданство. След молебена ще има манифестация. На службата в „Александър Невски" присъства и цар Борис III. Целият народ шества по улиците. Министри обсъждат Закона за защита на нацията, насочен срещу евреите в България.

Младежи трошат прозорците на софийския равин. Паница се прехласва по Белев, щом го зърва на тържествения молебен. Германски и италиански дипломати и политици присъстват в катедралния храм. Поздравяват Борис III с решенията от Крайова. Монархът е принуден да лавира между исканията на нацисти и фашисти и националните интереси. Извън църквата всички ликуват. По време на кинопреглед съобщават за събитията в Берлин, при появата на Хитлер на екрана, зрителите в софийското кино започват да аплодират.

Равинът, чиито прозорци са изпочупени от радикално настроени младежи, отива в кабинета на Александър Белев, търсейки съдействие от него. Разказва му за неприятната случка. Моли виновните за инцидента да бъдат наказани. Белев не е във възторг. Евреинът си тръгва от кабинета на държавника разочарован. Белев търси тартора на младежите, трошили прозорци. Той продължава да лобира за скорошното приемане на Закона за защита на нацията.

Беинсадуно води своята паневритмия и обучава ученици. Говори им за силата на българския дух и божествената предопределеност. Разтълкува им значението на думата „България".

На пресконференция с министър журналисти се интересуват, как ще работи новият Закон за защита на нацията. Евреите ще бъдат делени по кръв или по кръв и религия? Не получават ясен отговор на въпросите си.

Царят е съветван да чуе мнението на Петър Дънов - Беинсадуно за новия закон, готвен от Белев. А великият предводител на Бялото братство продължава да проповядва любов. "Когато мразиш, цялото човечество губи." - казва той пред насъбралите се да го слушат. „Един закон на любовта гласи: Когато ти обичаш, чрез твоята любов се разпространява във всички хора вълната на любовта, която слиза отгоре... Залива цялата земя, целият свят."

Сред политическия елит на България се говори само за Закона. Бори е притеснен, евреите- също. Младежите- анархисти продължават да създават безредици. Заради тях става бой в киното, в което зрители са Паница и нейният приятел. „България - напред и нагоре!" - крещят те с изпънати ръце - нацисткия поздрав. Лиляна Паница се притича на помощ на бития от тях мъж.

Опасността приближава.

Сценарист на продукцията е Емил Бонев. Режисьори: Вито Бонев и Иван Митов. Оператори: Димитър Неделчев, Мартин Балкански, художник костюми: Елена Иванова, музика: Стефан Вълдобрев.

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Нови

Коментирани