Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Мистериите на Гранчестър

  23 Септември 2017 164 видяна
(1 глас)

Селцето Гранчестър се намира в покрайнините на Кеймбридж, за първи път го посещаваме през 1953 г. и веднага се потапяме в характерната пасторална идилия на английската провинция. Атмосферата е носталгична и типична за британските криминални сериали, които са популярни в България (като „Мис Марпъл", „Случаите на Поаро", „Убийства в Мидсъмър", „Отец Браун").

Приликата с любимите ни телевизионни криминални мистерии не е само тази – сериалът, който досега има три сезона, е вдъхновен от литературно произведение – поредица от шест сборника с разкази на Джеймс Рънси (публикувани между 2012 и 2017 г.), като някои от епизодите са екранизации на определени разкази, а друга част от случаите са напълно оригинални творения на създателите на сериала.

Въпреки че вече сме виждали в други продукции много от основните характеристики на тази поредица – не само обстановката, естетическото оформление, главен герой, който не е по професия детектив, но му се налага да разследва престъпления, както и някои основни мотиви в отделните случаи – например самоубийство, което по-късно се оказва убийство (какъвто е случаят в първия епизод), „Гранчестър" притежава всичко това в мярка и всички тези черти по-скоро го поставят в специфична ниша на криминалните продукции, но не го прави обикновена имитация или просто съчетание от популярни стереотипи, които зрителите харесват.

Това, което създава основния интерес към сериала, е неговият главен герой, англикански викарий на име Сидни Чеймбърс, който, за разлика от познатия ни отец Браун, е млад и привлекателен, обича джаза и уискито (заради всички тези неща изборът му на професия не изглежда убедителен за всички зрители) и както разбираме по-късно, герой от войната.

Самите епизоди са относително кратки за такъв тип сериал – само 50 минути, докато при други подобни продукции отделните серии са двойно по-дълги – по тази причина самите случаи не са така заплетени, колкото биха могли да бъдат, но при разрешаването на криминални мистерии интересно е не само кой и как е извършил престъплението, но и кой и как ще го разкрие, като създателите на сериала определено са поставили акцент върху второто.

Паралелно с разкриването на убийства и други престъпления, зрителите разбират все повече за Сидни Чеймбърс, за миналото му, което продължава да го преследва (той страда от посттравматичен стрес заради преживяното на фронта), кризата на вярата и съмнението в себе си. Също така по време разследванията той е принуден да избира дали да прави компромиси с моралните си принципи и дори с Божиите заповеди.

Опознаваме главния герой не само като детектив дилетант, но и виждаме терзанията му такива, каквито биха били и без да беше замесен в разследвания – тези моменти изглеждат много искрени и правдоподобни, защото авторът на литературната поредица черпи вдъхновение от баща си, Робърт Рънси, бивш архиепископ на Кентърбъри.

Останалите постоянни персонажи в сериала също заслужават положителна оценка – както за работата на сценаристите, изградили пълнокръвни образи, така и за представянето на актьорите в съответните роли. Сред по-забележителните са инспектор Кийтън, с когото Сидни Чеймбърс разследва престъпленията, набожната хазайка госпожа Магуайър, наивният помощник на викария Леонард Финч и Аманда Кендал, в която Сидни е влюбен, но която, заради порядките в британското общество, не може да си позволи да се омъжи за някого, който не е от нейните среди.

В България третият сезон на Гранчестър се излъчва по FOXCrime.

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Коментирани