Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Area 51: Мистерията с момчето от Груум Лейк

  18 Ноември 2015 1598 видяна
(5 гласа)

С настоящата публикация Ви представяме втора глава на новелата „Area 51" от Карън Дейвис. Очаквайте всяка сряда следваща част!

***

Понеделник, 1-ви Септември, 2003-та

Майор Къслър рядко изглеждаше потресен от каквото и да било. В ранния следобед седеше като парцал в стола срещу Кейти и разправяше за вчерашния инцидент:

- Открил го Върн, отговорникът на сектор 9 при ежедневната инспекция. Обажда ми се и вика: „Шефе, няма да повярваш колко шибано тръгва седмицата!". Качвам се на джипа и запрашвам към 9-ти, докато се чудя какво толкоз може да се случи насред нищото, знаеш района му е в долния край на солената равнина. Пристигам след 15 минути и какво по дяволите заварвам!?

Кейт слушаше напрегнато, а Къслър отпи от кафето и продължи да разказва:

- Върн се облегнал на прашасалия пикап и ми сочи нещо зад него. Отивам да погледна и какво мислиш!? Момче долу-горе на възрастта на дъщеря ми седи със скръстени крака насред соленото езеро, гледа право напред и не помръдва.

- Как.. – Кейти недоумяваш – Как седи?...

- Ей, така, седи в лотос, както майка го е родила. Като статуя. Очите му гледат, ама не виждат, никакво движение. Пипам китката за пулс, но не долавям, а кожата още топла. После ме свързват с теб, за да те пратя да търсиш Майкълсън и с Рут от лазарета, за да и кажа да дойде на място с линейка. Рут пита кой е пострадал, а аз и обяснявам, че не е от нашите и че не знам дали е пострадал, жив ли е, или умрял. След още 10 минути пристига линейката с Рут, а след още 5 се задава и джипа на сержанта. Докторката се суети около момчето, цъка с език, а ние с Майкълсън и Върн сме на тръни. Опитваме да сложим „пациента" на носилката, за да го натоварим, но се оказва, че е по-лесно да го вържем с колан за седалката. Рут отпрашва към лазарета, а ние двамата със сержанта отиваме да докладваме на Генерала...

- Значи това съм видяла на тръгване... – додаде по-скоро на себе си лейтенант Спенглър.

- Какво видя? – попита уморено Джим.

Кейти разказа за случката в коридора.

- Да, нищо чудно, че са били с овесени носове. Положението е неясно и крайно напечено. Генерал Милър поиска да има пълен доклад за случката на бюрото му до 07:00 тази сутрин. Познай колко сме спали тримцата през нощта... С Майкълсън обиколихме целия район, за да видим откъде може да се е пръкнал младия Буда. Неговите хора провериха видеозаписите от камерите за целия периметър и нищо! Момчето сякаш се е материализирало от въздуха насред соленото езеро...

Кейти размишляваше над казаното и също не спираше да се чуди как са се развили събитията преди да открият момчето:

- Проверихте ли да не би да е изчезнал някой от съседните градчета?

- Първата ни работа след срещата с Генерала. Няма регистрирани случаи от последните две седмици... Даже разпитвахме наличния персонал на базата, да не би някой да е довел тайно сина си да „поразгледа"... – „Майката" продължи, докато уморено търкаше челото си – при д-р Грегсън положението е още по-странно. Милър направо беше позеленял, след като прочете доклад и. Практически не е успяла да установи дали младежът е жив или мъртъв. По нейните думи момчето е в състояние подобно на будна кома, без никакви признаци на мозъчна активност и пулс, но някак тялото поддържа телесна температура 34 градуса... Освен татуировката подобна на баркод от вътрешната страна на лявата китка няма други отличителни белези. Очи сини, коса кестенява, произход неизвестен. – въздъхна Майора – Рут само открила следи от включване на система на другата ръка... В момента проверяваме щатските болници и психиатрии за изчезнали пациенти. Отивам до лазарета, искаш ли да го видиш?

Кейт с готовност последва майора, любопитството я глождеше, а и часовете в сбутаната и претъпкана с папки стаичка напоследък и се струваха неимоверно дълги. Намериха Рут надвесена над някакъв документ в кабинета и:

- Докторе, идвам да си сверим часовниците по случая. – поде Джим Къслър – Има ли промяна в състоянието на момчето?

- Здравей, Кейт! – поздрави Рут и се обърна към Джим – Освен, че всеки момент ще транспортират нашия Джон Доу във Военната болница във Вегас, промяна няма. Тази сутрин му пуснах пълни тестове и знаеш ли какво се оказа? Оказа се, че твоят Буда е с желязно здраве, като изключим липсата на пулс и мозъчна активност. Интересното е, че няма характерните декубитални рани, които съпътстват подобни вегетативни състояния.

- Рут, вчера ми се стори, че видях тялото да потрепва под чаршафа, докато разговаряше в коридора със сержанта. Зачудих се дали не ми се е сторило... – намеси се в разговора Кейт.

- Нищо чудно. При такива случаи мускулните спазми са възможни.

- Мога ли да го видя? – попита Кейт.

- Разбира се, последната врата вляво, само че гледай да не се мотаеш много при него, защото всеки момент очаквам да пристигне транспорта.

Кейт си взе довиждане и се отправи по коридора. Надникна през малкото прозорче на вратата и видя младия мъж, загърнат с болничен халат да седи върху леглото в позата, в която и го беше описал майора. На главата и гърдите се виждаха залепени датчици, който бяха свързани с мониторите до леглото. Ясните му, безизразни очи фиксираха точка в отсрещната стена. По лицето с правилни черти и блед тен на кожата не трепваше нито едно мускулче. Изражението му бе спокойно, но Кейт се почувства некомфортно, защото имаше усещането, че всеки момент то ще се извърне към нея. Това не се случи. Спенглър постоя още минута и тръгна да си ходи. В този момент една от правите линии на мониторите се изкриви в пик, но няколко секунди след това вълната изчезна от екрана и показателя възвърна хоризонталното си положение.

Реши да не занимава Рут с това, докато преминаваше покрай кабинета и, на път към своята кутийка. На излизане от двукрилата врата се размина с двама санитари, които бутаха носилка и явно бързаха да вземат загадъчния пациент.

Докато прехвърляше папката с месечните отчети за дежурствата, Кейт се зачуди какво ли е да си в такова състояние и как момчето бе попаднало в базата? Как ли е името му и дали някой го търсеше? Чие дело бе тази нелепа шега?

***

На път за вкъщи разсеяно зяпаше туристите, бързащи от летище Маккарън към казината и баровете, отби се в кварталния супермаркет, за да зареди със замразена храна празния си фризер и най-накрая паркира пред къщата си. Прегърнала двете хартиени торби, заключи колата и се обърна към входната врата. За малко да изпусне покупките, когато младо момиче се появи зад живия плет и препречи пътя и без да каже и дума. Ясните му сини очи я гледаха спокойно, но настоятелно. Кейт, зяпна, закова се на място и попита с пресъхнало гърло:

- Мога ли да ви помогна с нещо...

Момичето не обелваше и дума, стоеше и се взираше в нея. Беше и познато от някъде, но не успяваше да се сети от къде. След първоначалната изненада, една мисъл проблесна като мълния в ума на Кейт. Тийнейджърката беше копие на загадъчното момче от базата!

***

Към първа част.

Към трета част.

• Spisanie.to дава възможност на млади автори да публикуват художествени текстове, свържете се с нас.

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Коментирани