Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Area 51: Неволите на Генерала

  25 Ноември 2015 565 видяна
(3 гласа)

С настоящата публикация Ви представяме трета глава на новелата „Area 51" от Карън Дейвис. Очаквайте всяка сряда следваща част!

***

Вторник, 2-ри Септември, 2003-та

Генерал Милър не бе случаен човек и за това говореха не само четирите звезди на пагона му. Всеки, който бе работил с него през годините, задължително бе останал с някакво впечатление – добро или не дотам. Едни го смятаха за надут заради образованието му, други – за праволинеен – заради осанката на военен и нетърпящия възражения стил на работа, но истината бе, че повечето хора в служебното му обкръжение не знаеха кой всъщност е той и какво е неговото най-силно качество. А то бе, че умееше да вижда лимонените ситуации, често да ги предусеща, да ги разплита и довежда до лимонаден край. Безспорно, ценно умение. Благодарение на него бе изградил кариерата си и за разлика от повечето си колеги офицери бе „стрелял" много повече с писалката си, отколкото с М-16.

Текущата възкисела ситуация обаче, не бе успял да предвиди. Това нямаше особено значение за хората, с които щеше да разговаря след малко чрез видео-конферентната връзка. Генералът ги бе нарекъл мислено Хитреца и Счетоводителя, когато пое проекта преди три години. Обадиха му се от най-високо място и му наредиха да очаква въпросните две персони в базата, да ги изслуша и да действа по съвест. Така и направи. На единствената им среща на живо продължила не повече от час, Милър научи неща, за които не бе и сънувал, че са възможни и които в крайна сметка натежаха при решението му да поеме на оперативно ниво Проекта Кахира.

Хитрецът винаги носеше скъп костюм, шалче вместо вратовръзка и усмивка на лицето, но очите му, макар и привидно блуждаещи на посоки, никога всъщност не изпускаха събеседника. Счетоводителят си бе получил прякора си заради отегчената, белезникава физиономия и сухите въпроси, които задаваше. Доколкото Милър схващаше, единият се движеше из политическите среди, а другият бе връзката с големите пари. Двамата безименни събеседници не се интересуваха от това как се е стигнало до проблемната ситуация, а само кога ще бъде успешно разрешена.

Сигналът, че останалите са на линия прозвуча и Милър се включи във връзката. На големия екран, монтиран на отсрещната стена на кабинета се появиха лицата на събеседниците му. Започна без предисловия:

- Добро утро, Господа! – двамата само кимнаха в отговор – Започвам с доклада по случая с Адам. Намерен е от служител на базата на няколко мили от съоръжението, в което го държим, след това е откаран в лазарета. За да не предизвикваме излишен интерес, вчера го върнахме в Яслата, като официално го „изпратихме" във военната болница във Вегас, където разбира се, той няма да постъпи. Опитваме се да разберем как се е измъкнал от охраняваното съоръжение. С Ив обаче, случаят е по-сложен. Изчезнала е по същото време, както и Адам, но за сега не сме засекли нейното местонахождение...

- Някакви предположения какво е провокирало поведението им? – наруши възцарилата се тишина Хитрецът.

- Доктор Хофман се опитва да извади момчето от състоянието му, за да можем да му зададем въпроси. – отговори Милър.

- Значи имаме на разположение за Големия ден една прескъпа, но негодна единица и още една, която дори не знаем къде се намира? – натърти Счетоводителят.

- Сър, въпреки големите им възможности те са все още деца! – леко раздразнен от думичката „единица" отвърна Милър – ще направя всичко, за да не отлагаме планираната дата за транспортирането им.

- Разчитаме на Вас, Генерале. – намеси се в разговора Хитрецът – Знаете, колко е трудно да променим датата на планираното подаване на електричество. Смятам разговорът за приключен, информирайте ни при развитие.

- Да, сър. – отговори Милър, докато екранът изгасваше.

***

Кейти застина за няколко секунди, докато реши какво да прави и след това отключи входната врата и подкани момичето да влезе, като кимна с глава в посока на къщата. Тийнейджърката пристъпи през прага и взе да се оглежда с любопитство. Кейт остави покупките на плота в кухнята и се върна във всекидневната. Момичето, облечено с черно долнище на анцуг и тениска с надпис WARM CS стоеше близо до изкуствената камина. Босите му ходила се подаваха от крачолите:

- Как да ти казвам? – никакъв отговор, само сините очи се преместиха от семейните снимки на полицата към лицето на лейтенантката – Как ти е името?

- Ив – отговори след известна пауза гостенката.

- Какво правиш тук Ив? Не мисля, че се познаваме? – попита все още обърканата Кейт.

- Заради Връзката. Заради Бащата.

- Каква връзка, чий баща?... – все повече се оплиташе Спенглър.

Ив взе една от снимките и посочи майор Марк Спенглър на нея. Очите на Кейт се разшириха:

- Това ли е баща ти? – Ив кимна – как по дяволите е възможно това... – говореше вече на себе си Кейт, докато сядаше на дивана. Потупа подканващо мястото до себе си и Ив се настани до нея. В главата на Кейт препускаха хиляди мисли, пресегна се за телефона и набра номера на Даян. След две позвънявания сестра и вдигна:

- Как си систър? – чу се звънливия глас на Даян в слушалката – Да не те е накарала мама да ми четеш конско?

- Добре съм Ди, не се обаждам за това. Искам да ти задам един странен въпрос, понеже беше по-близка с татко.

- Давай! – отвърна сестра и.

- Той... имаше ли проблеми с мама? Дали някога и е изневерявал?

- Какво?! Кейти, откъде ти хрумна? – хилеше се по телефона Ди – Джил винаги е била ЦРУ-то у дома, знаеш и характера... Подобно нещо няма как да остане скрито покрито, пък и знаеш Марк се вълнуваше от други неща...

- Знаеш, че се дразня, когато наричаш мама и татко с малките им имена! – рече полушеговито Кейт.

- Хич да не ти пука! – отвърна хлапашки Даян – Що за въпроси сис?

- А, нищо особено, просто гледам стари снимки. – отвърна Кейти, докато се готвеше да приключи разговора. Побърбори още минута с Ди и затвори.

Няколко минути се взираше през прозореца към улицата, докато топлеше вода в две чаши в микровълновата. Имаше усещането, че нещо ще се случи или по-скоро вече се случваше. После пусна по пакетче зелен чай в тях и се върна в гостната. Подаде чаша на момичето и набра Джил:

- Мамо, татко имаше ли друга връзка, докато бяхте женени? Дали е имал деца от друга жена? – изрече на един дъх Кейти. Половин минута не се чу отговор – Мамо, там ли си?

- Да, мила, тук съм. Какви деца? Какво имаш предвид?

- При мен има едно момиче, на възрастта на Даян, може би по-малка с година-две, казва се Ив и твърди, че татко е и неин баща.

- Обади се на Джим, той ще знае какво да прави. – отвърна развълнувано Джил, което не бе характерно за нея – Къслър може да знае...

Кейт събра две и две. Приликата между Ив и момчето от базата бе очевидна, значи и военните бяха замесени по някакъв начин. Позвъни на шефа си:

- Добър вечер, шефе!

- Хич не е добра, малката, – отвърна сънено майора – заспал съм на дивана три секунди, след като се прибрах.

- Извинявай, че те будя, но спомняш ли си момчето от базата?

- Как мога да го забравя? – сънната нотка в гласа му бе изчезнала напълно – Какво за него?

- Ами, близначката му цъфна на вратата ми преди малко! И не е само това. Твърди, че е дъщеря на Марк! – подобно на Джил, Къслър замлъкна, но се окопити по-бързо:

- Качвай момичето в колата и я карай на Маккарън, аз ще ви чакам там. – каза със сериозен тон майора.
- Какво ще правим на летището?

- Отиваме в базата. – отвърна Джим и затвори.

***

Два часа по-късно, майор Къслър и лейтенант Спенглър седяха в кабинета на Генерала. Когато слязоха от хеликоптера, на пистата ги чакаше джип и двама души, единият, от които Кейт разпозна. Беше от санитарите, отвели момчето предния ден. Подканиха Ив да се качи в колата, докато стояха на почтително разстояние от нея. Тя направи няколко крачки към джипа и се обърна към Кейт, срещайки погледа и. Кейт чу гласа на момичето в главата си: „Бащата. Връзката." После се обърна и седна в колата.

***

Гласът на Генерала извади Спенглър от унеса и:

- Докладвайте, Лейтенант. – обърна се към нея Милър.

Кейт разказа от край до край случката с момичето. Генералът помълча замислено и после добави:

- Джим, този разговор не се е състоял, не си излизал от къщи тази вечер, не си ходил до летището и не си идвал в базата с хеликоптера. Ясно ли е? – майора отговори с кимване, Милър се обърна към Кейт:

– Лейтенант, можете да пренощувате в базата, защото на сутринта ще ми трябвате. Не коментирате случая с никого, освен с мен. Минавате под прякото ми командване, а Джим ще трябва да се оправя без теб за известно време. Кокера, - говореше за адютанта си капитан Ръсел – ще мине през къщата ти, за да ти вземе най-необходимото за няколко дни.

- Да, сър. – отговори напълно обърканата Кейт, докато ставаше от стола.

***

Към първа част.

Към четвърта част.

• Spisanie.to дава възможност на млади автори да публикуват художествени текстове, свържете се с нас.

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Коментирани