Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Area 51: Портата на Марс

  02 Декември 2015 351 видяна
(1 глас)

С настоящата публикация Ви представяме четвърта глава на новелата „Area 51" от Карън Дейвис. Очаквайте всяка сряда следваща част!

***

Сряда, 3-ти Септември, 2003-та

Беше спала три или четири часа, когато Генерала почука и я събуди. Петнадесет минути по-късно при пристигането на Кейт в Столовата на базата, вече бе взел маса. Пред него имаше две големи чаши за кафе с логото на ВВС, малки бутилки с вода и по един тост с шунка. Облягаше се срещу една от плазмите и гледаше спортни новини, докато дъвчеше своя сандвич и го поливаше с рядкото кафе. Покани с жест Кейт и преглътна последната хапка. Замаяната Спенглър държеше чашата с две ръце и отпиваше начесто от топлото кафе, докато Милър потъркваше замислено еднодневната си брада. Извади от вътрешния си джоб една пура, кимна към Кейт, като искаше да каже „Нали няма да преча?" и отряза края й. Кейти се поозърна, но се сети, че седи в частта с масите на висшите офицери, където правилата бяха малко по-различни.

- Е, събудихте ли се, лейтенант? – попита докато оставяше пурата в пепелника Милър. Не дочакал отговора й продължи – Доколкото разбирам от Академията си излязла със специалност Психология?

- Да, сър. По-точно се дипломирах с работа по: „Психология на индивида в екстремни условия."

- Нещо, „като мислене на войника при бойни действия"?

- Да, сър, но не само... – Милър кимна разбиращо.

- Е, лейтенант, условията сега са точно такива. Ситуацията изисква да се нагодите бързо. Да вървим в моята зала за срещи, трябва да ви запозная с операцията. – каза той, докато ставаше от масата и взимаше изгасналата пура.

Пет минути по-късно влязоха в просторната стая оборудвана с екран, две работни места и голяма овална маса от дъб. Покани Кейт в един от тапицираните с кожа столове и седна, докато пускаше с дистанционното филм на екрана.

Първите кадри показваха движеща се по релси платформа, спускаща се по матово осветена сякаш безкрайна шахта. След малко светлината стана по ярка и платформата влезе в широка кухина, издълбана в скалата, с размер на футболно игрище. Постепенно намали и спря, за да слязат хората возещи се на нея. В далечния край тавана се виждаше област с барелеф от странни плетеници и символи издълбани в него, излъчващ бледо-зеленикаво сияние. Милър се намеси, докато спираше на пауза:

- Това, което виждаш на филма се намира под базата. Преди петдесетина години мястото е открито случайно от иманяри, които по-късно са се натъкнали на военен патрул. По инструментите в пикапа им се разбрало с какво се занимават. Началника на патрула ги притиснал да го заведат до подземието и когато влезли в шахтата вървели близо час, докато стигнат залата, която видя на филма. Следва по-интересната част. Иманярите доближават барелефа, докато го показват на сержанта. Началника на патрула твърди, че се е появила някаква мараня, описал го е като „въздух над нагорещен асфалт", която ги обхванала и двамата „търсачи на антики" изчезнали в нея. Цяло чудо – ухили се Милър.

Кейт се питаше тя ли изпуска нещо, или човека срещу нея се шегува. Генералът предугади мисълта й и продължи да разказва:

- Десет години по-късно е създаден и проектът Кахира. В началото започва като част от усилията на правителството, страната да догони руснаците в космическите изследвания. Постепенно се превръща в първия проект за заселване на чужда планета и по-точно на Марс, която е с условия за живот най-близки до тези на Земята. – Генералът отново използва дистанционното, за да пусне друг филм, който показваше прашна, скалиста местност, обагрена в нюанси на кафявото, охрата и червеното. – Марс всъщност е едно доста неприветливо място, както виждаш от кадрите заснети в равнината Тарсис. Перестите метанови облаци са гонени от ветрове със скорост до 400 км/ч, а пясъчните бури помитат огромни пространства. Атмосферата е съставена от 95 % въглероден диоксид, а налягането й е ниско и често непредвидимо. За нашите опити за тераформиране са по-важни полярните шапки, ледът на които съдържа вода, водород и въглероден диоксид.

- На кого е нужно да заселва това негостоприемно място? И с каква цел? – размишляваше на глас Спенглър.

- Заселването е цел на определени политически и икономически кръгове в нашата страна, както и тераформирането на планетата, но има и друго. След няколко дни изпращаме апаратура, която може да анализира праховите частици във въздуха и ще послужи да разберем по-добре въглеродния кръговрат на планетата, струйните течения в атмосферата, както и да изследваме причините за високите нива на аргон в нея.

- Аргонът е инертен газ, който е ценен, но се среща в немалка концентрация и в земната атмосфера. Защо е нужно да бъде изследван на Марс? – намеси се Кейт.

- Както знаеш аргонът се използва в лазерите и за лечение на рак. По-интересно е свойството му да отнема кислорода, да действа като защитна среда, която консервира.

- Колко години ще са необходими на оборудването да достигне планетата? Какви са шансовете да работи след кацането? – обади се отново Кейти, докато се опитваше да си припомни чувала ли е за скорошна мисия на НАСА до Марс.

- Всъщност оборудването ще пристигне за няколко минути и е много вероятно да работи безпроблемно. Таванът в подземието, който видя е „врата" към Марс. Доста време е отнело, докато разберем как да я управляваме, но сега вече я използваме общо взето без инциденти.

Спенглър се опитваше да асимилира чутото:

- Това е телепортираща технология, така ли?! – повдигайки вежди, каза тя.

- Точно така, само не знаем чие дело е тя. На другият край на „вратата" се намира система от подземия и тунели, които почти не са изследвани. Знаем, само че не са с естествен произход. Намират се в най-дълбоката част на каньона Валес Маринерис. Тях смятаме да използваме за база на експедицията.

- Но защо ми разказвате всичко това? Каква е моята роля? И говорейки за експедиция, имате предвид, че ще участват и хора ли? – не се стърпя изумената Кейт.

- Да, това имам предвид, но всичко по реда си. – усмихна се леко Милър – Вече се запозна с Ив, в лазарета видя и Адам. Тези две „деца" на генното инженерство са съответно на 7 и 10 години. Притежават физическа и психическа издръжливост, които далеч надхвърлят тези на обикновените хора. Мозъците им успяват да анализират и интерпретират големи обеми информация. Умеят да реагират бързо и адекватно в критични ситуации. Само че има един малък проблем, който трябва да разрешим за един-два дни – нашите супергерои-изследователи не желаят да ходят на Марс... предполагам, че това е причината да напуснат Яслата.

- Но защо Ив дойде при мен и каква е тази история с баща ми?

- Ив неслучайно дойде при теб. И да, баща ти е в известен смисъл и неин родител. Част от гените на Ив са взети от Марк. Доброволно се е съгласил да участва в проекта като донор. Останалите родители на Ив са специалисти, работещи в базата. Според мен, Ив е дошла при теб именно заради кръвната и връзка с Марк. Утре мога да те изпратя да я видиш, стига да поемеш задачата.

- Каква задача? – попита заинтригуваната Кейт, докато си спомняше думите на Ив, които чу в главата си на пистата преди няколко часа: „Бащата. Връзката..."

- Задачата е след 48 часа Адам и Ив да са готови доброволно да отидат на Марс, където да установят база и да стартират изследванията на всяка цена.

***

Към първа част.

Към пета част.

Spisanie.to дава възможност на млади автори да публикуват художествени текстове, свържете се с нас.

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Коментирани