Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Area 51: Райската градина

  09 Декември 2015 357 видяна
(1 глас)

С настоящата публикация Ви представяме пета глава на новелата „Area 51" от Карън Дейвис. Очаквайте всяка сряда следваща част!

***

Четвъртък, 4-ти Септември, 2003-та

Кейти разсеяно гледаше пустинния пейзаж, докато пътуваше със сержант Майкълсън към Яслата. Предния ден се беше запознала с материалите свързани с Кахира, както и с дейността на проект „Райска градина". А Адам и Ив бяха зрелият плод на десетилетия работа в областта на генното инженерство провеждани тук. Кейт се запозна с досиетата на двете „деца" и сега отиваше да се срещне с д-р Хофман, който ръководеше операцията.

Яслата се намираше на няколко мили от основната писта на базата в южния край на Джъмбълд Хилс. Колата зави по една неасфалтирана отбивка на Груум Лейк Роуд и след няколко стотин метра се очертаха контурите на ниско здание с неправилни заоблени форми, което от далеч изглеждаше като част от пейзажа. Пред постройката имаше паркинг, покрит с чакъл, на който под маскировъчната мрежа бяха спрели на сянка няколко служебни коли. Кейт благодари на Майкълсън и се отправи към входа, където я чакаше Хофман.

Докторът бе шейсетина годишен, възнисък и леко прегърбен, белите му коси бяха сресани на път на една страна. Непретенциозният му вид не правеше особено впечатление, защото живият му поглед зад стъклата без рамки и ироничната усмивка успяваха да привлекат вниманието на отсрещната страна. Любезно кимна и заговори Кейт, която приближаваше вратата на сградата:

- Лейтенант Спенглър, предполагам? Приятно ми да се запознаем. – изрече тихо, но отчетливо, докато й подаваше ръка. Кейт хареса дребничкия доктор от пръв поглед и затова се пооживи и отвърна приповдигнато:

- Добър ден, Доктор Хофман, радвам се да се запознаем.

- Нека ви разведа из лабораторията, за да се ориентирате, а след това ще имате възможност да наблюдавате Адам и Ив преди да се срещнете с тях.

***

Два часа по-късно Кейт постави дланта си на скенера и вратата пред нея се отвори встрани, докато се чуваше лекото жужене на скритите мотори, които я движеха. Пристъпи в приятно осветена стая с големи прозорци, които спираха част от ярката естествена светлина. Голямото помещение бе разделено от ниски декоративни стени боядисани в пастелни цветове на няколко зони: за хранене, за тренировки, за почивка, за учебни занимания и за развиване на практически умения. Спенглър бе видяла по-рано плана на Яслата и вече се ориентираше уверено в обстановката, отправи се към учебната зона, където съзря да седи Ив. Поздрави с леко кимване и попита:

- Мога ли да седна Ив? – Ив посочи с ръка стола до нея, докато местеше поглед от монитора към лицето на Кейти.

- Дошла си, за да ни накараш да идем там. – каза Ив с тон, в който се усещаше известна тревожност. Кейт помълча и каза, без да увърта:

- Да, смятам, че трябва да отидете на Марс, но не насила, а по ваше желание. – Ив отмести поглед от лицето й встрани и Кейт чу мъжки глас идващ зад гърба й да казва:

- Едва ли е възможно, лейтенант Спенглър – бе Адам, облечен в шорти и тениска за тренировка. Беше се подпрял на една от преградите, докато фиксираше Кейт с поглед.

- Здравей, Адам. Моля, присъедини се към нас. – върна топката Кейт. Адам направи няколко крачки с походката на човек в отлична форма, хвана облегалката на най-близкия стол и го завъртя така, че да седне с гърди към нея.

- Защо смяташ, че не е възможно, Адам? – попита Кейт.

- Никой не отива доброволно на смърт, лейтенант. А ние двамата с Ив сме обречени, ако преминем Портата. Вероятно Милър е забравил да спомене странните „инциденти", с които предните две мисии набързо приключиха? – Кейт се изненада, че Адам разполага с тази информация, но запази самообладание и отвърна:

- Не, не е забравил. – потвърди тя, докато прехвърляше събитията в ума си.

Преди две години, според прочетеното предния ден, в началото на новото хилядолетие бе приведена в действие Третата фаза на Кахира, наречена „Аванпост". Целта беше както при настоящата експедиция – да се създаде изследователска станция на Марс, която да проучи при какви условия планетата може да бъде заселена от разширен екип, който за година да изследва възможностите за тераформиране и да предложи конкретни действия за осъществяването му. Марк Стронхолм и Ребека Зиглър бяха членовете на първата експедиция, преминала през Портата. Двамата изпратиха уговорения сигнал потвърждаващ пристигането им, но второ съобщение от тях така и не се получи. Година по късно Брент Кинли и Мила Забуина успяват да изследват околните галерии да поддържат връзка с базата близо месец, докато през нощта на 23 юли 2002-ра Мила изпрати съобщение, което гласеше, че тръгва през Галерия 7, от която Кинли е трябвало да се върне преди 3 часа. Малко преди това в същия тунел намират част от оборудването на първата мисия, но няма следа от колегите им. Това бе известно в навечерието на Третата експедиция на хора до Марс. Ив прекъсна мислите й:

- Искаме споразумение, за да отидем. – Кейт я изгледа учудено.

- За какво и с кого искате да се споразумеете?

- С Генерала, – намеси се Адам – той трябва да уреди доброволното ни освобождаване от служба след година. Мила Забуина и Брент Кинли са в неизвестност. Марк Стронхолм и Ребека Зиглър също. Очакваме решението му. – усмихна се той.

- Добре тогава, нека поговоря с Милър. – каза, докато ставаше Кейт – От любопитство: Защо ви трябваше да бягате? За да привлечете внимание или от страх?

- За да привлечем твоето внимание. – отвърна спокойно Ив – Второто условие е ти да бъдеш наша свръзка и представител на Земята.

***

- И така, как да подходим при дадената ситуация, Генерале? – завърши с въпрос Кейт след като предаде разговора с Адам и Ив.

- Очевидно сме притиснати до стената, но не знам как ще реагират висшестоящите... – отвърна Милър, докато барабанеше с пръстите на дясната си ръка по бюрото.

- И защо точно след година?... – додаде лейтенантката с чувството, че е попаднала в игра, която не разбира добре.

Милър не отвърна, само едното ъгълче на устата му се изкриви нагоре. „Защо по дяволите им е необходимо споразумение без никаква стойност, та те не съществуваха даже на хартия?! Изглежда двете „деца" имат свой план за действие. "

***

Милър облекчено въздъхна след разговора със Счетоводителя и Хитреца. Беше ги убедил, че разумно да приемат условията на членовете на Третата експедиция, въпреки че не им харесаше вероятността да загубят доста от вложеното само след година в лицето на Ив и Адам.

„Началствата явно бързат." – мислеше си Генерала – „Аз също."

За пореден път си спомни Мила, така както я видя за последно, ден преди да замине – облечена в светла рокля, подчертаваща тена и извивките на стройното й тяло, седнала срещу него в ресторант Гарсон във Вегас. Отново се потопи в топлите й кафяви очи и чу гласа й с лек акцент да казва: „Нещата само могат да се подобрят, Генерале..."

***

Към първа част.

Към шеста част.

• Spisanie.to дава възможност на млади автори да публикуват художествени текстове, свържете се с нас.

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Коментирани