Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Area 51: Големият ден

  16 Декември 2015 310 видяна
(1 глас)

С настоящата публикация Ви представяме шеста глава на новелата „Area 51" от Карън Дейвис. Очаквайте всяка сряда следваща част!

***

Петък, 5-ти Септември, 2003-та

Адам се подпираше на работната маса и изучаваше с поглед пръснатите чаркове пред него. Беше разглобил копие на газометричния скенер, с който трябваше да тества атмосферата в галериите под Валес Маринерис. Предната седмица, малко преди разходката с Ив, бе правил същото с магнитометъра, с който щеше да измерва магнитните ивици на Марс. Почувства Връзката в главата си, седна в едно удобно кресло, отпусна се и сля своето съзнание със съзнанието на своята „сестра".

***

Кейт бе прекарала почти цял ден в Центъра за контрол на мисията. Връзката ставаше чрез две антени разположени близо до двете страни на Портата, които прехвърляха сигнал „през нея". Имаха възможност да разговарят с Адам и Ив, както и да виждат картина от позиционирани и мобилни камери почти в реално време. Най-големите притеснения на хората от Центъра явно бяха свързани с енергийни проблеми, както от отсамната страна, така и свързани със самата експедиция в галериите на Марс. „Вегас ще спи на тъмно тази нощ." – мислеше си Кейти.

***

Милър пушеше пурата си и обмисляше положението след срещата с членовете на експедицията, Кейт, д-р Хофман и Шефа на мисията - капитан Ръсел. Екипировката и хората бяха готови. Адам и Ив бяха снабдени и обучавани да боравят с прости, но смъртоносни оръжия – ножове, арбалети, както и с комуникационните и тактически системи, вградени в шлемовете на ултра леките животоподдържащи костюми. Енергоподаването бе подсигурено за 02:00 тази нощ. „Всичко изглежда прекалено наред!" – разтревожен си мислеше Генерала, знаеше, че интуицията му казва друго.

***

Ив рядко си позволяваше да достига подобно ниво на Сливането, но чувстваше, че днес моментът е подходящ за това. Винаги и беше интересно да се движи по пътеките на съзнанието на „брат" си, все пак, бе първата жена успяла да влезе в ума на един мъж... Усещаше неговата концентрация и готовността му да действа. Виждаше пъзелите, които той сглобяваше и разглобяваше, променяйки елементи от предстоящите ситуации. Знаеше, че и двамата са готови. Отпусна се още повече и позволи на светлината да я погълне напълно.

***

Малко след 01:30 видимото напрежение в залата на центъра за контрол на мисията можеше да се реже с нож. Капитан Ръсел, обикаляше пултовете с монитори, зад които седяха членовете на земния екип и коментираше последните детайли. Генерала бе дошъл заедно с Кейти преди малко, след като бяха почивали няколко часа. Кейт поспа, но Милър седеше в кабинета си и ровеше в базата данни на проекта. Бе си припомнил някои подробности за планетата и предишните експедиции и сега прехвърляше в ума си прочетеното.

Чудеше се дали дългите 1000 километра магнитни ивици на Марс имаха нещо общо с древните океани, чийто следи още личаха и реголита открит в Меридианната равнина. Опитваше се да си представи какво ли се криеше в дълбоките тунели на Марс, които спокойно можеха да са дълги десетки километри. Кой ги беше създал и с каква цел? Кога? Единственото ясно нещо беше, че си имат работа с напреднала цивилизация, но къде бяха отишли Те? Бяха напуснали Марс или живееха някъде дълбоко в него? Щеше му се да се изправи на 27-километровия Олимп, за да зърне лицето на Марс почти от космоса. Вместо това, отговорността за всичко и неизбежните неприятности бяха негова грижа.

Погледна към един от мониторите, на който се виждаше картина от подземната зала с Портата. Ив и Адам бяха облекли специалните костюми и проверяваха за последно оборудването, натоварено на самоходната платформа. Освен изследователската апаратура тук имаше пакети с храна за няколко месеца, резерв от вода и уред за пречистване на урина, „палатка" със собствена атмосфера, енергоизточник, който представляваше мини атомен реактор, преносима лаборатория с лечебница, оръжия, малък дрон и осветителна техника. За разлика от предните експедиции, тази бе екипирана много по-добре.

- Всичко изглежда наред, сър! – обади се Адам чрез комуникатора на костюма.

- Прието! – избоботи Милър, докато се обръщаше към капитан Ръсел – Приведете захранването в готовност!

***

Няколко минути по-късно кварталите на Вегас започнаха да изгасват един по един, докато Градът на греха не потъна в тъмнина. Беше ясна нощ и хората погледнаха към небето, където хилядите ярки светлинки бяха разпилени от огромна ръка по свода. Непонятната гледка изпълни погледите. Сякаш Бездната се бе разкрила в цялото си величие.

***

В залата с Портата сиянието, излъчвано от барелефа се усили и Адам и Ив се запътиха към правоъгълника, очертан с линия на пода под него. Платформата, управлявана от Ив ги последва послушно. Двамата чуха гласът на Кейт в шлемофоните:

- Успех Ив и Адам... и бъдете внимателни! – Адам само се усмихна на себе си, но Ив отвърна без да използва комуникатора: „Ще бъдем сестро, ще бъдем."

Навлязоха в правоъгълника и спряха. Половин минута не се случи нищо, но изведнъж Кейт забеляза как контурите на двамата сякаш се размиват във въздуха. След още 30 секунди Адам и Ив, заедно с платформата се бяха стопили във въздуха. Сиянието, излъчвано от барелефа загуби силата си и почти изгасна. Сега оставаше да чакат включването на Ив, което трябваше да стане след няколко минути.

***

Четири часа по-късно дейностите по установяване на лагера на Марс вървяха гладко. Ив докладва успешното пристигане на екипа и оборудването и без да губят време, двамата с Адам бяха успели да сглобят палатката в единия от ъглите на залата с барелефа на Марс. След това инсталираха реактора и го свързаха със системите на временния им дом. Вкараха останалото оборудване вътре и най-накрая включиха системата, която поддържаше изкуствената атмосфера в помещението. След още час Адам бе монтирал камери и осветление при входовете на всеки от осемте тунела, които тръгваха като лъчи от залата. Провери дрона и стартира програмата му за обход. В следващите часове машината щеше да обикаля из близките галерии и да предава картина и звук от тях. Адам влезе при Ив, свали шлема и каза:

- Всичко изглежда наред, можеш да докладваш в Центъра. – Ив кимна и се обърна към монитора, на който следеше работата на реактора и животоподдържащите системи на Палатката.

***

В каньона се разнесе далечен тътен, сякаш нещо грамадно и праисторическо се бе раздвижило. Гледката бе невероятна и плашеща. Откъсналата се каменна лавина летеше по склона с огромна скорост и помиташе всичко по пътя си. Скали с размера на къщи се превъртаха и разцепваха, попаднали сякаш в гигантска каменотрошачка. Лавината спря с оглушителен грохот на дъното на дълбокия 7 километра каньон. Земята потрепери.

Високо в небето на Марс слънцето светеше, докато Фобос засенчваше част от оранжевия му диск.

***

Към първа част.

Към седма част.

• Spisanie.to дава възможност на млади автори да публикуват художествени текстове, свържете се с нас.

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Коментирани