Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Area 51: Адам и Ив

  23 Декември 2015 352 видяна
(1 глас)

С настоящата публикация Ви представяме седма глава на новелата „Area 51" от Карън Дейвис.

***

Събота, 6-ти Септември, 2003-та

„Сякаш, модела от предната експедиция се повтаря..." – мислеше си Адам, докато разглеждаше кадрите от обхода на дрона. „Търкалящата" се машина бе обиколки по 5 километра от протежението на всички галерии, освен 7-ма. В нея, някъде на средата на определеното за обход разстояние, датчиците на малката машинка бяха разчели стена, само че на видеото такава не се виждаше. Тунелът просто продължаваше, като сякаш извиваше едва забележимо към повърхността на планетата. – „Повреда или Зиги наистина бе открил нещо?" – помисли си с усмивка Адам.

Ив наблюдаваше от страни леките промени по лицето му. В мислите и от някъде изплува китайското проклятие „Дано живееш в интересни времена." „Изглежда нашите интересни времена настъпиха." - каза си тя.

***

Кейт също следеше развитието на ситуацията чрез няколкото монитора показващи различни групи камери – в палатката, на дрона, на шлемовете на Ив и Адам и на входовете на тунелите. „Изглежда ще трябва да пратим Адам на място." – помисли си с нежелание Кейти, докато будеше по телефона Милър.

Генералът малко се забави, но дойде избръснат и изкъпан в заседателната зала. Пусна едно кафе от собствената си италианска машина и се наслади на аромата, докато слушаше Кейт, която описваше събитията от последния час на експедицията.

- Смятате ли, че трябва да изпратим Адам да огледа галерията? – попита накрая Кейти.

- Така изглежда.– включи връзката и се свърза с двамата от експедицията – Адам, екипирай се и виж какъв е проблемът в галерия 7, дръж линията отворена постоянно. Ив, не напускай по никакъв повод лагера до завръщането на Адам. Разбрано? – двамата кимнаха мълчаливо в камерата.

***

След час Адам крачеше по гладкия под на галерия 7. Беше сменил бутилките с въздух на костюма си и внимателно провери системите му. Ив му хвърли дълъг безмълвен поглед, докато излизаше от шлюза на палатката. Докато се отправяше към галерията опипа мини арбалета на дясното си бедро и калъфа на ножа, който висеше под лявата му мишница.

Кейт наблюдаваше действията му на мониторите и не спираше да се учудва как може да изглежда толкова спокоен. Поне външно. Правеше плавни дълги крачки, приличащи на подскоци, все едно бе тръгнал на разходка в парка. Изведнъж Зиги се появи в зрителното поле на камерата и Адам рязко спря.

- Кейт, мисля да пусна една стрела от арбалета, да видим дали ще премине. Как мислиш?

- Изглежда ми като добра идея, само се дръпни малко по-назад. – Адам направи няколко крачки в обратна посока и зареди стрелата.

- Готови? Стрелям. – стрелата профуча покрай Зиги и изчезна в тъмнината. Адам проследи с прожектора на шлема траекторията й, за да види как се удря в тавана на тунела петдесетина метра, след като бе подминала машината. – Изглежда ще ремонтирам Зиги. – приближи се и набра комбинация от команди на дисплея му. Дронът се затъркаля послушно в посока на Лагера.

- Нужно ли е да я прибираш? – обади се Кейт.

- Ще отнеме минута. – отвърна той и закрачи в тунела.

***

Ив изчака „брат" й да продължи през галерята, следейки, кога ще се наведе да прибере стрелата и в същия момент добави към маршрута на Зиги и обход на галерия 8. Миг по-късно усети как брат й изчезва от мисловния й радар. Връзката замлъкна, сякаш не бе съществувала. На нейно място се появи нещо чуждо, непознато и неразбираемо. В ума й звучеше като жуженето на гигантски кошер, изпълняващ своята луда симфония. Казваше се Азрак. Идваше при нея в тялото на Адам. Бе го превзел.

***

Азрак наблюдаваше от известно време ситуацията. От преди времето на Александър. Вековете бяха преминали за него като миг, докато се будеше от време на време, за да види какво ново. Той беше поставил „Портата", както я наричаха човеците, вбесен от тяхната мудност. Сметките му сочеха, че ще им трябват още 500 завъртания около Слънцето, докато измислят подобна технология сами! Понякога се отчайваше, но имаше и други дни, в които си заслужаваше да търпи човеците. Наближаваше лагера, когато изключи Портата. Отиваше при момичето, искаше да Разбере.

***

Ив чакаше седнала Азрак. Връзката със Земята бе прекъснала преди малко. Азрак-Адам влезе през шлюза, съблече костюма и се намести на един стол. За Ив времето спря и тя се почувства като ярка светлинка след безброй други. Сега Разбираше. Тя бе станала част от Азрак и Азрак бе всичко.

***

Кейт гледаше изумено единствения светещ екран, след като изгубиха връзката с Адам и Ив. На монитора се виждаше изгасналия барелеф в залата под базата. За миг я обзе безпомощност, сякаш лошото й предчувствие се сбъдваше, но се изправи и се обърна към Генерала.

***

Към първа част.

Към осма част.

• Spisanie.to дава възможност на млади автори да публикуват художествени текстове, свържете се с нас.

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Коментирани